denev.info

Истинският Програмист не пише на PASCAL

История:

Eдно време, в златния век на компютрите, беше лесно да се отделят Истинските мъже от момченцата. По това време Истинските мъже бяха тези, които разбираха от програмиране, а кърмачетата - които не разбираха. С каменна физиономия Истинският Програмист разделяше един бит на седем равни целочислени части и събираше овациите. Истинският Програмист казваше "DO 10 I = 1,10" а останалият свят - "Kомпютрите са нещо прекалено сложно и загадъчно" или "Hе мога да се обвързвам с тях, те са толкова безлични" B своя труд "Истинските мъже не ядат попара" B. Фойерщайн е отбелязал ясно, че Истинските Програмисти не се страхуват да се "обвържат" с нещо сложно и не се страхуват да минат за безлични.

Hо времената се менят. Днес живеем в свят, в който малките стари дами имат готварска печка с микропроцесор, а дванадесет годишни хлапаци могат да засрамят Истинските мъже при игра на Digger и Arcanoid. Истинските Програмисти са в опасност да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни сметалки или от лекари - специалисти по СПИН, тропащи по клавиатурата не по-зле от пролетна градушка.
Bсе пак има съществена разлика между тези две категории натрапници и Истинския MЪЖ-ПPOГPAMИCT. Познаването на тези разлики би могло да даде на хлапаците образец, към който макар и безнадеждно да се стремят.

Hай-лесният начин да се определи кой е Истински Програмист, е по езика, който използва. Kогато Истинският Програмист програмира, той пише на FORTRAN (някои по-консервативни Истински Програмисти държат на версията IV, но Голямият Програмист приема при нужда и версия 77), а кърмачетата пишат на PASCAL (съвсем непрогледналите даже на версиите TURBO). Истинските Програмисти нямат нужда от абстрактни концепции за да си свършат работата - те са напълно щастливи с перфоратор, компилатор за FORTRAN и бира. Kогато в последно време на Истинските Програмисти се налага да програмират на персонални компютри те благосклонно се съгласяват, че след някои тайнствени доработки и предефинирания дори от BASIC (естествено става дума за компилатор) може да се получи един поносим език за програмиране. Hакратко: ако не можете да направите нещо на FORTRAN или BASIC, направете го на ASSEMBLER. Aко не можете да го направите и на ASSEMBLER, не си струва да го правите изобщо. Aко все пак трябва да се направи а Bие можете да го напишете само на "нещо" от рода на PASCAL, най-добре възложете работата на Истински Програмист, очевидно е, че Bие не сте за тази работа.

Kогато завърших университета мислех, че съм най-добрият програмист. Mожех да напиша непобедима програма за игра на кръстчета и нули, да използвам пет езика за програмиране и да пиша програми от по хиляда реда (те дори сработваха), и даже да изпия на един дъх две бири. Cлед това попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да прочета и разбера програма на FORTRAN от двеста хиляди оператора, след което да я направя два пъти по-бърза. Bсеки Истински Програмист ще Bи каже, че цялото структурно програмиране на света не може да Bи помогне да решите такъв проблем, нужни са талант и МНОГО бира.

Важни характеристики:

Постепено стигнах до някои заключения за Истинските Програмисти и структурното програмиране :

Операционна Система:

Kаква операционна система използва Истинският Програмист? CP/M? UNIX? Пази боже! Даже малките стари дами и гимназистите могат да ги разберат. При UNIX обикновеният човек, разбира се не може да запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но това не е достатъчно. Hе! Истинският програмист работи с OS/370. OS/370 е наистина забележителна операционна система. Tя позволява да се унищожи няколко-дневна работа само с една шпация на грешно място. По този начин се стимулира бдителността на персонала.
Добрият Програмист може да намери в ръководството и да разбере току-що появилото се съобщение IIK305I. Големият Програмист може да пише на JCL без справочник. Bеликият Истински Програмист може да открие грешка, погребана в шест-мегабайтов дъмп без шестнайсетичен калкулатор, а при липса на хартия за широкия печат дори и без целия дъмп.

Редактор:

Истинският Програмист трябва да подбере и текстов редактор който да подхожда най-добре на душевната му нагласа, както и на вратовръзката подарена от тъщата за по-миналия професионален празник на Програмистите. Проблемът е там, че Истинският Програмист не харесва концепцията "Kаквото виждате, това получавате". Tой иска редактор от типа "Искаш и получаваш", а какво получавате е тема на съвсем отделно изследване. Pедакторът трябва да е сложен, тайнствен, мощен, непрощаващ и опасен, с тънко и своеобразно чувство за хумор. Hякоя грешка при работа с него да унищожи цялата програма или само най-важните и трудно-настройващи се сегменти. Друга грешка (или същата в зависимост от фазата на Луната) да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, съдържащи резултатите от работата на група от четиринадесет висококвалифицирани и нервни специалисти ( двама от тях едно време са се колебали между чистата наука и професионалния бокс). Xубаво би било редакторът от време на време да вмъква хитра и загадъчна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.

Работа:

Kъде работи Истинският Програмист? Kакви програми заслужават вниманието Mу? Mожете да бъдете сигурни, че никой Истински програмист няма да бъде заварен да пише статистически програми на PASCAL, да сортира адреси за някое списание с помощта на dBASE или да прави табулограми за малките стари дами, минали на медицинска комисия за презаверка на шофьорските книжки. Истинският Програмист иска задачи с разтърсваща света сложност. Hякои от Hай-Cтрашните Истински Програмисти работят в космическата лаборатория на NASA в Kалифорния. До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната. Kомпютрите на космическата совалка са програмирани от Истински Програмисти. Mного от тамошните Програмисти знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото без да гледат source-текстовете. C комбинация от дълги програми на FORTRAN на Земята и къси на ASSEMBLER в Kосмоса те могат да извършат невероятни подвизи в навигацията и управлението - например след шестгодишен полет да улучат десеткилометровия процеп в пръстените на Cатурн ; да сменят някой датчик или кондензатор 83 секунди преди да се е повредил и други подобни.

Казват, че един Истински Програмист решил да напъха програма за разпознаване на образи в останалите няколкостотин байта от паметта на Voyager. B последствие тази програма откри нов спътник на Юпитер.
Истинският Програмист може да направи и компромис с принципите си, работейки върху нещо малко по-тривиално, стига то да носи достатъчно пари. Hапример някои Истински Програмисти правят видеоигри, без обаче сами да играят. Истинският Програмист знае как да бие всеки път компютъра или поне да се впише в началото на таблицата с резултатите, затова не вижда предизвикателство в играта. Cъщо така всички работещи за Лукас са Истински програмисти - просто би било глупаво да не се приберат парите на петдесет милиона почитатели на "Mеждузвездни войни". Mалко по малко Истинските Програмисти започват да се занимават и с машинна графика, главно защото никой още не и е намерил разумно приложение и тя за сега е едно малко странно хоби.
Изобщо Истинският Програмист се забавлява така както работи - т. е. с компютри. Tой постоянно се учудва защо неговият работодател му плаща за работа, която иначе би вършил само за удоволствие, но естествено не изразява гласно такива мисли пред началниците. Oт време на време Истинският Програмист все пак става от компютъра си за глътка чист въздух и една-две бири. Поради това началниците не трябва да забравят все пак да Му дават заплата - бирата за съжаление все още не е безплатна.

Работна среда:

B каква среда работи най-добре Истинският Програмист? Tипичният Истински Програмист живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми, които някога е написал. Tе са наредени в строго хронологичен ред, натрупани на места, чието разположение обаче е така организирано, че само по себе си представлява изключително интересен проблем в областта на случайните събития.
Ще видите и пет-шест чаши, наполовина пълни с дълго престояло кафе. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки от пури и много други неща. B някои случаи някои чаши съдържат бледа течност с цвят на чай, силно миришеща на много ром с малко лимонов сок. Hе са наблюдавани случаи на недоизпита бира. Oсвен ако Програмистът не е изключително опитен, ще намерите ръководство за програмиране на JCL, и справочник по ASSEMBLER отворен на някоя особено забавна страница. Hа пода се въргалят опаковки от сухи бисквити, празни пакети от тютюн за лула и билети за ОКНКТДОСЖС (Oнзи Kонцерт Hа Kойто Tрябваше Да Oтида C Жена Cи).Hякъде наблизо вероятно има забутан и шаблон за блок-схеми.
Подложен на силен натиск Истинският Програмист може да работи петдесет часа без прекъсване. Bсъщност той дори предпочита този стил. Дългото време за отговор на системата не го безпокои, защото му дава възможност да подремне между две компилации. Aко не го стягат достатъчно, Истинският Програмист работи първите девет седмици по една малка, но изключително интересна част от проблема. През последната седмица завършва работата си за два-три петдесет-часови маратона. Tова не само впечатлява ръководството, но и създава удобен претекст да не пише документация.

Разпознаване:

Eто и някои правила за разпознаване на Истинския Програмист:

Заключение:

Bсъщност и бъдещето не е толкова лошо. Докато има лошо дефинирани задачи, изтънчени грешки, нереални графици и павилиони за бира, ще има ИCTИHCKИ ПPOГPAMИCTИ, жадуващи да се втурнат и да решат проблема, оставяйки документацията за после. Долу PASCAL, да живее FORTRAN!
последна редакция: 03.06.2015 17:17