denev.info

За честта на плаща и рапирата

Уважаеми сър Пенюгин,

На последния прием на лейди Скот Вие си позволихте да ме оскърбите публично, затова приносителят на настоящето, моят секундант сър Джером Уелингтън, упълномощен от мое име да преговаря с Вас, Ви връчва официалното ми възражение, с което Ви призовавам на дуел утре, точно в седем часа сутринта, в двора на абатство Уест Мелвил. Моля, оръжието изберете Вие.

Лорд Фредерик Джерълд Тимбърли

————————————————————————————————————————-

Уважаеми лорд Тинтири-минтири, немам време за вашите глупости.

Чудна работа сте вие британците – човек не може да се помайтапи с вас, пък уж сте били имали чувство за хумор. Какво пък толкова съм казал! Аман от префърцунени женчовци. А сега и ще ми се петлявиш – не виждаш ли, че немаш и два шамара живот бе, рибо кекава! Оръжие ще ми иска… Ходи в това абатство запали една свещ за благодарност, че днеска ми е кисело и не ми се занимава бледни теменужки като тебе.

Ха със здраве!

Пенюгин

————————————————————————————————————————-

Уважаеми сър Пенюгин,

Разбирам, че времето Ви е ценно и че предпочитате разточително да го пилеете в пиене на уиски на официалните ни приеми, където да учите нас, британците, на хумор, като щипете домакинята по деликатната й анатомия, но все пак разликата между дружеската шега (въпреки че помежду ни не съществува дори подобна фамилиарна дистанция) и формулировка като „върви на майната си, тиквеник келяв” (преводачът ме осведоми за значението на несвързаните Ви артикулации) е твърде значителна…

И все пак ако изтънчените маниери на един лорд Ви се струват по-свойствени за природата на жената или на рибата, нека да Ви поясня, че съответно Вашите едва ли биха могли да се причислят към друга природа, освен към онази, с която сте свикнали да задоволявате благоутробието си по коледните празници.

Що се отнася до съдържанието на живот в моя организъм (за същото съдържание във Вашия стомахът Ви говореше разточително на приема, на всичкото отгоре и двугласово!), то това и сам бихте могъл да проверите, ако владеехте изкуството на фехтовката така добре, както предците ми и аз самият, но – видимо озадачен от подобно предизвикателство – съвсем разбираемо е да предпочитате ръкопашната схватка, тъй като оръжие и чест едва ли за Вас са понятия по-различни от представите за тях, които имат докерите по пристанищата на Темза.

Позволете накрая да поясня, че няма как да не Ви е „кисело”, тъй като вчера вечерта според сведенията от пиколото сте изпили петдесет и седем (вярно – тукашни!) уискита, което все пак и в рамките на обичаите във Вашата родина не би следвало да е скромно количество, тъй като по международните стандарти е малко повечко от литър. Сигурно и затова не можете да напишете правилно името ми и ме бъркате с някакъв безличен ботанически вид, вместо да се държите като джентълмен и да се решите да застанете срещу острието на шпагата ми.

Лорд Фредерик Джерълд Тимбърли

ПП. У нас чувствително са по-разпространени католицизмът и протестантството. Опасявам се, че не бих могъл да запаля никакви свещи, както горещо ми препоръчвате. Изобщо, уважаеми сър Пенюгин, Вие сигурен ли сте, че знаете къде точно се намирате?

Лорд Фредерик Джерълд Тимбърли

————————————————————————————————————————-

Ей, лорде, нищо не ти се разбира от тия чупки и финтифлюшки. Ама струва ми се нещо на бабаит искаш да ми се направиш, нещо ме занасяш и псуваш по вашенски май?

И какво като съм изпил толкова уискита? Аз и сто мога да изпия, щото вие тука, пинтии мърляви, едва сипвате по няколко капки, а това го правите, понеже – освен че сте проклети дзифтари – не можете и да пиете като хората. Глътнете два напръстника и зачервявате тънката си кожичка като балерини, па после зяпате другите в устата и ги одумвате кой колко е изплюскал. Аре баста!

Знам много добре къде се намирам – сред циции и напудрени скопци, дето не знаят нищо друго, освен да се кланят един другиму като играчки на пружинка. Що некой друг не се осмели да посегне на домакинята, а? Щото е джезве кокаляци и даже такива поплювковци като всички мъже, дето сте тука, не могат да я гледат. А аз я почетох жената, поласкана остана, засмя се даже сърдечно. Нищо че верно си беше пълен скот тая Скот, още имам пришки по ръцете, такава ръбата кранта не съм виждал, а кожата й – като шкурка за дялани бичмета. Как лягате върху тия женоря бе, лорде, подплънки ли ползвате, или и вие, мъжете, сте си гърчави като тях, та се напасвате като чирози в книжна кесия?

И какво ми се перчиш с тая фехтовка бе, кашкаваления, нали ще те сгъна на закуска между две филии кога си искам бе! А пък на мене точно на ей сега ми се прииска да ти сменя физиономията. Палим и идем преди пощаджията, така че ще четеш май това писмо у бинтове!

Гиди мухльо неден… свещ не можел да запали, ей сега ще ти ги палнат по четирите краища на сандъка, не бой се…

Твой Пенюгин (ей са ти счупих главата!)

————————————————————————————————————————-

Скъпи сър Пенюгин,

Колкото и невероятно да е, трябва да Ви изкажа искрена благодарност. Дори мисля, че вече не искам да Ви прикова с рапира към Вилеровия гоблен, завещан ми от покойната ми леля.

А като си помисля само как вчера бях убеден, че точно там ще бъдете съвсем на мястото си. Изобразява Херкулес, който изрива Авгиевите обори. Вие щяхте великолепно да прилегнете към околния фон – нямам предвид героя, а купчината непотребен материал, готов за изгребване. Тъй като доктор Джон Уудсток от клиниката, в която се възстановявате от временното си неразположение, ме увери, че пристъпът на делириум (вследствие на алкохолна хиперфагия) е съпроводен с необратима, но за щастие ретроградно слабо изразена амнезия, позволете ми да осветля паметта Ви върху случилото се от последните два дни.

Сигурно си спомняте, че Ви призовах на дуел заради поведението Ви на приема у лейди Скот. Слава богу не приехте хвърлената ръкавица – нямаше да си простя греха, ако бях лишил света от Вашия клоунаден гений. На път към нас сте крещели из целия град грозни закани по адрес на скромната ми особа – бях още на следващия ден на първа страница на „Таймс” в цели четири плътно изписани колони. Подобна чест години наред не могат да си заслужат дори представители на Горната камара. Разбили сте носовете и на двамата полицаи, опитали се да Ви задържат, както и на иконома ми Смит. Горещо Ви благодаря, отдавна трябваше да сторя това лично, за 43 години служба при мен така и не се научи, че ловните ми ботуши се смазват не със свинска, а с гъша мас. По отношение на полицаите също съм особено доволен, тези двамата са именно онези безцеремонни пунктуалисти, които нощем подгонват ефирните момичета от кабаретата към участъка, и така всеки четвъртък лишават порядъчните джентълмени, прибиращи се от Чърчил клъб, от прилягащата им артистична компания.

Но истинско представление сте разиграли на пиацата за файтони, като – в търсене на подходящо укритие, където да можете да дадете воля на протестните позиви на хранопровода си, – сте съзрели за нещастие чула, който виси под опашките на конете поради една единствена хигиенно целесъобразна причина. Устремен да се прикриете по-бързо от любопитните погледи на минувачите, буквално сте плонжирали в отвора на съоръжението. Сър Пенюгин, обичате ли водните спортове? Имам една свободна членска карта за олимпийския плувен басейн в западните покрайнини на столицата – напомнете ми моля да Ви я предложа повторно, ако сам забравя…

Видимо настървен от малшанса, но същевременно придобил нови сили, сте се втурнали в този вид към почтения ми дом, който сте объркали с клерикалната църква “Сент Мартин”. Поздравления – падрето тъкмо призовавал сатаната да излезе на двубой със светите слова, или да напусне земята завинаги. От години умолявам лейди Тимбърли да не посещава тези безсмислени проповеди, като й обещавам бялата си арабска кобила за награда и екскурзия до Бразилия, ако толкова много държи да присъства на карнавал. Впрочем след вчерашната Ви поява в храма тя едва ли повече ще стъпи там. Нито пък в Бразилия. Тайно трябва да Ви изкажа благодарностите и на още няколко членове на клуба ни, но позволете да сторя това, когато се видим насаме на чаша уиски. Всъщност играете ли бридж? Какво ще кажете някой от идните вторници?

Да, по-нататък вече всичко Ви е известно, намерили сте пътя към вкъщи, пристигнали сте наистна много преди пощальона, разбили сте носа на Смит и тъкмо връхлитахте към моя с риск да се набучите на рапирата на вуйчо ми, сър Едуард Флимстийл, която бях насочил към гърдите Ви, проектирайки силуета Ви върху гоблена на леля ми по протежението на една мисловна права, когато върху Вас за щастие се изля мощна струя вода от противопожарния маркуч, който Дороти (на тази сръчна камериерка отдавна трябваше да съм вдигнал заплатата) започнала да размотава още докато сте пребивали Смит. Водата свлече по стълбите и Вас, и грозната мраморна статуя на Посейдон, която лейди Тимбърли донесе от Гърция след нашия меден месец и която моето куче Алекзандър, великолепен кралски дог, ревниво маркираше всеки божи ден в продължение на четиринадесет години. Не можех да понасям присъствието на този езически тотем в гостната, беше като че ли нарочно сложен под главата на лоса, който отстрелях в Камчатка преди седемнайсет години, само загрозяваше любимия ми трофей. Така че, скъпи сър Пенюгин, стоварихте се на мозайката в преддверието сред купища мраморни отломки и с възгласи „Пожар! Втори струйчик – насочи нагоре! Угасете свещите!”, като при това пробвахте кроул. Там Ви намериха и притичалите полицаи. От десет дни непрестанно разправям това в клуба. Участвали ли сте в някои от филмите с мистър Бийн? Мнозина искат лично да Ви представя, ако не възразявате. Играете ли голф?

Между другото не виждам причина онази нелепа враждебност помежду ни да продължава да съществува. Всъщност ние сме квит: Вие ме оскърбихте публично, а пък аз Ви обвиних официално в нещо, което никога не сте извършвали. Всъщност лейди Скот е една доста… хм… пълнокръвна натура и ако съдим по пришките на ръцете Ви, то най-вероятно сте проявил характерния за източните народи прилив на нежност към лейди Финеган, съпругата на министъра лорд Джош Грегъри Финеган. Тя има специфичните телесни параметри, които благоволявате да опишете така картинно в последното си писмо. Моля да ме извините за недоразумението. Очаквам с нетърпение завръщането Ви сред нас, така че възстановявайте се бързо.

Искрено Ваш

Фредерик Джерълд Тимбърли

————————————————————————————————————————-

Лорд Тимбърли,

Аз май нещо съм се поувлякъл. Истината е, че доста се бях поядосал, ама айде нема нужда да се караме. Щом като не се притеснявате за иконома, значи нема ядове. Но за полицаите не знам защо така се е получило, аз ги харесвам момчетата на реда, сигурно нещо са си позволили волности. Аз не търпя самоинициативи!

Добре поне че ми обяснихте кое как се е получило, защото в заслепение май съм направил повече неща, отколкото първоначално планирах. Сега например ми е ясно защо имам вкус на конски тор в устата. Дълго се чудех какво ми хрупа между зъбите, а то било мраморни трошици. Това ще рече вече да не се питам откъде е дошъл алабастровият тризъбец, опрян до леглото ми. Наредих на сестрата да го разкара, че вони на кучешка пикоч, ама тя се опъна и рече, че си е мой и с него ме докарали, че цяла нощ не съм го пускал, че съм крещял нещо и за някаква си корона… Докторът разпоредил вилата да стои при мен, та пак да не издивея. Сега ми свалиха каишите да драсна два реда.

Ама верно е, че много мразим като посягат на моите работи. Инак тризъбецът си е супер, ама вони, та се не трае – отлично познавам кучешките смрадни, имам и аз песове у дома, та тука с вас си приличаме… Тоя пусти Нептун, що й е требвало на жена ви да го купува – аман от кичове!

Браво на вашата камериерка, мъжко момиче е тя, такива като нея ако имах двайсетина, Ханибал щеше да ми диша праха: щях всичките на ръководни постове да ги курдисам и после да си гледам кефа. Ама аз само с баби се разправям у дома. Нейсе – запуши я…

Обаче това, дето ми го казахте за лейди Финеган, малко ме притеснява. Та нали мъжът й ще решава ще се отпуска ли оня финансов транш, или не. Да не земе да се върже нещо? Докачлив ли е, или разбира от майтап? Ето, и вие в началото бяхте серт, ама сега се поотпуснахте и вижте как си лафим. Може и на голф да дойда. На бридж не ме бива много, но мога да науча вас и приятелите ви на белот, страшна игра, много е популярна у нас, може да сте я срещал по Черноморието ни.

А за църквата нема какво да си говориме – сатана-матана, иди ми-дойди ми, суеверни дивотии – айде улево! Радвам се, че съм успял да ви помогна.

Явор Пенюгин

————————————————————————————————————————-

Мили господин Пенюгин,

Моля ви обърнете повече внимание на здравето си и не се безпокойте за дипломатическите детайли. С радост ви предавам горещите поздрави на лейди Финеган. Прояви несдържано любопитство какво сте спортувал, женен ли сте, коя зодия сте, кой номер обувки носите, каква козметика предпочитате, какво е мнението ви за феминизма и колко можете да издържите под вода. Имайки предвид случая с пожарогасителната Дороти, казах й внушително количество секунди и тя цялата засия (струва ми се поради някаква необяснима асоциация с маркуча – жени, какво да ги правиш, необозрима вселена от чудатости!).

Съсредоточете се засега главно върху възстановяването си, защото всички ние с нетърпение чакаме завръщането ви между нас, особено лейди Финеган. А за онзи незначителен проблем с транша, ще имам грижата да поговоря с министъра, лейди Финеган ще помогне да превземем крепостта отвътре. На ваше място не бих затормозявал мислите си с тези дреболии. Оставете това на мен.

Фредерик Тимбърли

————————————————————————————————————————-

Уважаеми лорд Тимбърли,

Простете за неприятностите, струва ми се, че може би малко съм попрекалил. Ама то – чужда страна, непонятни обичаи, натоварване с работа… Дано не съм Ви засегнал много, аз съм си по начало малко кибритлия, но инак съм мека душа. Моля, предайте извиненията ми на лейди Финеган, нямам спомен какво съм й говорил или правил…

С огромно удоволствие бих посетил клуба Ви, но се опасявам, че няма да мога, някак си ми е неудобно… Може би при следващата ми визита при Вас. Надявам се целта на сегашната ми дипломатическа мисия да бъде постигната с Вашето неоценимо кулоарно съдействие. Позволете да изчакам резултата в сянка.

С почитание

Явор Г. Пенюгин

————————————————————————————————————————-

Явка, стига глупостите бе, като се казват у вас у Булгариа!

О’три денят ходят на курсите по булгарски, комуникейшън методи, страшно аз съм подпален! Забравях какво си приказките, аз сам тучно копеле, нема да се сър Дим за просто тия те! Изотоп що не сe бълнувай и си глади кефира (не, грешката! – гълтай кефала) и си ликувай до пълно озаптяване.

Даматата Финеган нема да отесняваш се, говорилихмете с нейната – работи мъде навред! Да не ти дермата нахлуя! Герби им марката на сичкитете! Нема да се прашиш! Гложди си фекала, прави почивките и свирките си! Да не ти купа. Споко! Мелби ги в глаза! Твоятата дипломбатическа мисия мъде спрасена.

Твой до гроп – Фреди

————————————————————————————————————————-

Уважаеми лорд Фредерик Джерълд Тимбърли,

Позволете да заявя, че написаното от Вас е недопустимо нарушение не само на установения дипломатически тон, но и на елементарното благоприличие. Съвършено невъобразимо бе до днес за мен, че потомствен лорд от Долната камара може да си позволи такива ругателни своеволия.

Изреченото от Вас многократно надхвърля случайната ми проява на нетактичност по време на приема у лейди Скот, която – разбира се – е плод единствено на моментно несъответствие на културните стереотипи. В тон с традициите на добрата стара Анлия Ви изпращам настоящето писмо по моя секундант бай Спиро Пецов (огняр и интелигент от посолството), с което Ви призовавам на дуел, когато и където решите, защото познавате обстановката по-добре като местен. Моля също така да си изберете оръжие, както си му е редът.
Няма да търпя никакви аристократични капризи и произволи!

Български държавник Явор Ганюв Пенюгин

————————————————————————————————————————-

Коле, здрасти. Бързам и ще пиша кратко.

Омазах я до ушите. Такъв резил не вервам досега да е ставал. Обаче то било за хубаво. На тия ахмаци тука всичкия погром, дето го причиних, много им хареса – смотани английски откачалки. Дори сега така извъртях нещата, че един от техните да е виновен. Даже го призовах на дуел. Ще стане публичен въпрос, ще се измъкна сух, само гледай и си трай.

Той май е добър с шпагата, ама не вервам да ме убие, най-много да ме рани. Много ме хареса, смотльото му смотан. Мене по принцип смотльовците (да са ми живи и здрави!) много ме харесват, както обикновено се разбира след избори. Дано и сега късметът не ми изневери, че изобщо не знам какво да я правя тая шпага. Ама нали е за пуста чест на майка България…

Вярвам, че след тая дандания няма начин да не отпуснат транша, така че пари ще има, дишай спокойно и се не бой! Стискай палци да се измъкна жив от дуела и ме чакай с хляб и сол на аерогарата. Ако загина – помни: правя го за народа си…

Явор

————————————————————————————————————————-

Скъпи Джош,

Как я караш напоследък, не сме се чували отдавна, явно работата ти като министър трудно се съвместява със светския живот?

Безпокоя те по личен и същевременно значим всеобщ въпрос, но ще се постарая да бъда кратък – бързам за дуел с българския политик, който е на гости тук от една седмица и се прочу със своенравията си.

Джош, и двамата не обичаме ходатайствата, затова ще го карам направо: одобри финансовия транш за България. Причините да те моля да вземеш това решение са няколко.

Първо – тези пари така или иначе трябва да бъдат налети в някои от бездънните ями на еврозоната от бившия Източен блок. На нас ни е все едно къде ще ги вложим, защото това са загубени пари.

Второ – за българския политик те обаче са извънредно важен фактор, защото ще го задържат на власт поне до следващите избори.

Трето – за нас е от изключително значение именно този политик да остане в тесни дипломатически връзки с нас.

Джош, ти просто не си виждал такъв комик! Ами на тия заседания в Брюксел умираме от скука, а той е един самоходен куклен театър. Достатъчно е да излезе да говори и няма да спреш да се смееш цял месец. Смехът е здраве, Джош, да си купим един палячо, цената е нищожна, парите – чужди, а услугата – безценна. Ако знаеш какви ги върши – неудачник по природа, пълен примитив, но с грандомански претенции, блестящ импровизатор на безсмислици, майстор на всякакви нелепи ситуации, пищно съцветие от гафове, самороден талант за пораждане на конфузии, предизвикване на провали и скандали. Казвам ти – с този екземпляр ще живнем в ония скучни зали, по онези убийствено монотонни заседания. А не дай си боже да приеме да се присъедини към нас в неформална обстановка – не ти трябва друг цирк! Направо е като изваден от барокова комедия на плаща и шпагата.

Докачлив е, лесно се пали, но е неимоверно податлив на въздействие. Представяш ли си, предизвика ме за едно писмо, което написах на неговия език, вместо да се зарадва – по всяка вероятност нещо съм сбъркал в думите. Но сега просто нямам избор да не отида – въпрос на чест е. Но не мога да го убия, все едно да заколя Фернандел или Чарлз Чаплин, или Иван Балакирев. Ще го раня в китката, ще го обезоръжа, а после ще го поканя да се помирим у нас на бутилка уиски. Мога да заложа бялата си арабска кобила, че ще приеме.

Скъпи Джош, българският език е много вълнуващ и привлекателен за нас британците. Понаучих нещо за този народ покрай новото си хоби. Представи си само – за сто-сто и трийсет години успяват да се освободят, да обявят независимост, да загубят три войни, да загубят половината си територия, да попаднат във вълчия трап на сталинизма, да извоюват победа на демокрацията си и двадесет и две години да чакат някой да започне да я осъществява на практика. И то напусто. Те най-малко заслужават подобно чучело на политическата си арена. Но на нас, повярвай ми, това ни е безкрайно полезно, а още повече приятно. Да не мислим за българите, а за себе си. В политиката няма морал, а само интереси. Довери ми се – отпусни този транш и няма да съжаляваш.

Между впрочем оправи ли се разтегнатото сухожилие на териера ти? Милият Бъкси, не ми се иска дори да си представя, че няма да го вземеш на следващия ни лов на бекаси. А какво ще кажеш за монголския чай, който ни изпрати лорд Гордън Антъни Пек? Особен вкус – на степ и облаци, на кожи и ветрове. Но при всички положения няма по-добро от добре изсушеното тъмночервено каркаде с лимон. А чете ли статията на Дъстин Прикет Ейвън? Знаехме си ние, че е бездарник, но защо трябваше да го демонстрира и публично?

Скъпи Джош, очаквам с нетърпение да се видим в Чърчил клъб в четвъртък, работи енергично и ни донеси само добри новини!

Приятен ден и прощавай, но бързам на дуел.

Фредерик
последна редакция: 03.06.2015 17:17